http://img82.imageshack.us/img82/3475/scan0097ix6.jpg

http://www.bgphoto.net/Image.aspx?PhotoId=2686305

Да е близо до звездите е детската мечта на Жорж.Или по-точно желанието му било да е пилот на "Боинг" 747.Съдбата пак му отреди да докосне звездите,но тези които изгряха в "Стар Академи".Жорж казва за себе си,че е срамежлив и притеснителен.Бих добавила добронамерен и много усмихнат.До 21-ата си годишнина софиянецът се е опазил от гадните пороци-лицемерие,лъжа и злоба.Не е преодолял обаче най-големият си кошмар-ужас от змии.Разбирам го!!!Чувствителният Рак попълва колекцията си от приятни емоции с любовта си към пътешествията.А амбицията си подкрепя с мотото:"Нагоре и напред!"

Какво се случва с теб месеци след края на шоуто?
Вече записах първото си денспарче и съм много горд.Музиката и аранжиментът са на "Дийп Зон Проджект",които са страшни професионалисти,а текстът е на Яна Лазарова.Получи се много хубаво парче,много нахъсано,има адреналин и аз си го харесвам.Предстои да заснемем и видеото към "Частица от моята душа".Надявам се да направим и зверски клип.

Свикна ли с имиджа на Звезда от "Стар Академи"?
Вече се чувствам много добре.Като излязох от Академията,бях малко в шах.Всички знаеха как се казвам...Чак за такава популярност не бях си и мечтал!Беше като сбъднат сън.Един изпълнител става известен с течение на години, а при нас това се случи за много кратко време.Може би затова в началото изглеждахме малко изплашени.Но е хубава тази популчрност-хората те спират по улиците,радват ти се,показват с поведение и думи,че те харесват-това не може да се сравни с нищо друго.

Навън или вътре ти беше по-трудно?
Навън е по-серизоно.Вътре като че ли със самите таланти,с които бяхме пред една бариера,много се подкрепяхме.Не,че и сега не е така.С Дани,Мариела,Аксито,Дидо,Вики постоянно и днес си общуваме.След Коледа Вики ни цъбра на кафе,но Дидо беше на фитнес,а преди това на репетиция с Д2.Докато бяхме вътре,го имаше и психологическия момент,че си между четири стени,да-гледат те много хора,но те не могат да те докоснат.Като си навън е по-различно,не ни липсва допир с външния свят и трябва да се справяме с всичко.Много се радвам,че запазихме приятелството помежду си.Продължаваме да се подкрепяме.  Сещам се,че минаха около 4 седмици и едва тогава се сетихме,че имаше някакви пари,които някой трябваше да спечели.За разлика от участниците в други предавания,ние въобще не се бяхме замислили,че се състезаваме.

Това си личеше.
Може би се дължеше на факта,че всички сме горе-долу на една и съща възраст и имаме еднакви интереси.Достатъчно беше,че можем да правим това,което искаме.

Какво от заниманията най те затрудни?
Всичко беше и трудно,и лесно,постижимо и непостижимо...Мислиш си,че пееш превъзходно,а преподавателят ти казва: "Така ли смяташ да пееш и в Понеделник?"Всичко вътре беше комплекси,но дори и чувствата.Имаше нюанси.Най-трудно ми беше.когато си тръгвах от Академията.Още не мога да забравя как излизам,вратата се затваря,виждам как Вики и Вяра се прегръщат,Вяра плаче...В този момент се лепнах за вратата и си казах:"Не,аз се връщам,отваряйте!"И първите дни без хората,с които бях свикнал и бяха станали мои приятели,ми бяха адски трудни.Трудни и заради това,че не съм на защитено и топло място.

Кой беше най-големият ти гаф?
След като напусна Академията Мариела изпрати бутилка уиски. И може би от голямо уважение към нея, си пийнах мъничко, а по принцип не пия алкохол, и сега, където и да отида, никой не ми вярва, че наистина не пия. Та това мисля, че беше най-големият ми гаф. Помня, че получих писмо от мама, която ми пишеше: "Жоренце, ти наистина си в тв шоу, но шоуто не трябва да става заради това, че пиеш. Мамо, не пий повече!". Е, случват се и такива неща (смее се) ...

А най-хубавите моменти?
Наистина имаше страшно много хубави моменти. Всеки понеделник, при излизането на сцената, беше най-приятно. Като видиш всички хора, които са дошли да те видят и чуят, заедно с колегите ти, е впечатляващо. А определения от сорта: "Всички сте страхотни! Върхът сте!" - показват, че хората не ни делят, а ни възприемат като едно цяло.

Всичко това беше резултат на самите вас и разбира се, на отношенията, които демонстрирахте.
Най-малкото се надяваме, че не сме разочаровали хората.

Разбира се, че не сте разочаровали феновете си, това пролича и на турнето ви.
Турнето беше едно от най-незабравимите преживявания. Всеки изпълнител поне веднъж си е мислил за това, как иска да отиде на турне. Товаренето в автобусите, хотелите - къде хубави, къде мизерни, въобще цялото това чувство е страхотно! Забавлявах се страшно много заради това, че и хората, които дойдоха се забавлялаха. Още не мога да забравя препълнената зала във Варна, където през цялото време публиката беше на крака, пееше и танцуваше с нас ... Голяма сбъдната мечта беше това турне. Преди Академията пак си бях  Жорж, но от френската гимназия, сега е по-различно.

На какво си маниак?
И на дрехи, и на много други неща съм маниак. Но за всичко това се изискват едни солидни материални възможности. Миналата година направих една голяма грешка. Бях в Белгия, поработих малко и попаднах на сезонни намаления. И като един Бай Ганьо похарчих всичките си пари за дрехи. Това малко ми вдигна бариерата в това отношение, защото видях какво е да има твоя размер, тъй като съм висок и слаб. Сега съм по-капризен, по-придирчив и по-суетен към облеклото си. Но това е и хубаво, особено когато си публична личност. Като същинско момченце съм и маниак и на тема коли. Купих си "Фиат Брава", Вики има същия автомобил.

Как е възможно да си толкова добро момче?
Страшно положителен съм! Винаги виждам доброто в човека. Много съм и доверчив, което е недостатък. Важно е възпитанието, родителите ми са страшно готини хора, както и вярата. Не бива всичко да се подлага на съмнение. Глупаво е да се опитаме да се преборим с Ламята, която има три глави. Дори предпочитам хубави филми, а не такива, които ме натоварват. Вярвам, че колкото повече позитивна енергия давам, толкова повече ще ми се върне и на мен.

Какво пожелаваш на себе си феновете ти за Новата 2006-а?
Маестрото Христо Недялков, при когото съм взимал уроци, казваше: "Хора много, човеци малко." Така че нека бъдем по-добри и повече човеци през 2006-а година!